Живея в малко южно градче,почти без препитание и съответно почти без млади хора.Работя в малко скучно производство и така нататък...Но нещото което ми направи впечатление когато се завърнах във въпросното градче(а това беше преди 3-4 години) е че НИКОЙ НИКОГА НИКЪДЕ НЕ МИСЛИ ЗА ОСТАНАЛИТЕ!!!!Не разбирам как така прелиташ с колата си с около 100км/ч в района на училище и то в тясна уличка?КАК?Как може да се присмиваш на хората с физически недъзи ?Как може да се присмиваш на немощноста на пенсионерите,нали и ти ще станеш като тях един ден...Няма кой да мисли,или живеем в общество на тотална липса на каквато и да е толерантност един към друг.Същото това общество ми се присмива ,когато отворя вратата на някого и го изчакам да мине.Присмива ми се и че не слушам чалга(но това е съвсем друга тема вече),присмива ми се че не съм като тях...И най-лошото е че без да усещам малко по-малко аз ставам точно като тях.Зверски комплексиран,емоционално деградирал,псуващ и мразещ всичко което мърда.Наистина има нещо адски сбъркано в това да се присмиваш на някого че обича да чете ,или иска да отиде на театър...ако обичах да ходя по кръчми щеше да е ОК,ноооо.А много ми се искаше хората да са по-солидарни един към друг,по-ОТГОВОРНИ,по-мислещи и най-вече да бъдат себе си ,а не себични чудовища.

Не ставай като тях!

Маса, която лесно може да смели по-лабилните... Самотата е присъща за по-различния, по-осъзнатия. В крайна сметка, да бъдеш или не - това е въпросът :)
Поздрави, приятелю! Не скучай!

Е, днешното общество не е само в кръчмите. Има хора, които ходят на театър, които обичат да четат. В днешно време все пак човек може да намери своята среда. Просто трябва да я потърси - в театъра, в библиотеката, на концерти и разбира се в интернет. :)

Е стремя се да не ставам като тях....или "да бъда" този който аз искам :)
Благодаря ви.