Заспивал ли си уморено-изтерзан...
Безсмислен сън... И знаеш -
утрото ще е обагрено в печал.
Живял ли си в град ням,
създаден от пороци, пълен със завист, болка,
едни и същи хора и пари.
Обиколка подир обиколка.
Опитвал ли си нещо ти да промениш,
утре да е по-добре от днес,
усмивка слагал ли си пред сплетните,
пред деня, изпълнен с бързане и стрес?
Обичал ли си силно... от сърце,
жена, родина или даже котка,
да дариш с надежда-стъкълце...

...съм.
И не се отказвам, колкото и непрогледна да е мъглата.
Макар че е ужасно изморително. Понякога.

трябва да Вярваме,че нещата рано или късно ще се променят...
но дотогава просто сме длъжни да съхраним себе си,защото
болката е признак,че сме още хора с души!